Страници

петък, 23 декември 2011 г.

БЪДНИ ВЕЧЕР



Б
ъдни вечер (24 декември) се нарича още Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка . На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога.
           На Бъдни вечер важна роля играят бъдникът, трапезата, каденето и обредните хлябове.
Бъдникът е специално избрано тригодишно брястово или крушево право дърво, което според традициите се поставя в огнището или камината и гори през нощта на тържествената трапеза. Вярването е, че светлината и топлината от бъдника символизират раждането на новото Слънце и Исус Христос, но е и причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка, за която се нарича и първия къшей при разчупването на празничния обреден хляб.           Бъдникът  се подготвя в навечерието на празника. Отсича се, носи се на рамо, за да не докосне земята и се миросва в къщата.
         Бъдни вечер е последният ден от родилните мъки на Божията майка. Затова традицията повелява ястията на трапезата да са девет колкото месеца трае бременността на жената. В някои краища на страната държат гозбите да са дванадесет – колкото са месеците в годината, а други седем – като броя на дните в седмицата. Според църквата храните на трапезата могат да бъдат до 33 – възрастта, в която Христос се жертва, за да спаси човешкия род. И все пак техният брой трябва да бъде 7, 9,11,13 ... (нечетен брой).
        По традиция на Бъдни вечер се приготвят постни ястия: варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти - земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер. При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да може Бог да дойде и да вечеря.Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва.
Трапезата на Бъдни вечер:
-Сложете на масата мед – за да ви е сладък животът.
- Лук сложете, за да е много имотът, като люспите му.
-Чесънът пази от зли сили. Скилидка от него се носи през цялата година против уроки, гласи поверието.
- Житото, най-важната храна на българина, също трябва да е на трапезата, житните класове са стилна украса за празничната маса.
- Добре е да сложите семки тиквени, слънчогледови и много ядки.
- По орехите можете да гадаете за здраве и късмет, хубава ли е ядката, болестите ще бъдат далече от вас и домът ви ще е пълен, гнила ли е – чакайте неприятности.
-Напълнете фруктиерата с плодове, топлината от оранжевите и червени плодове ще украси масата и ще предаде топлина.
-Напълнете кана с червено вино.
 -Елховите клонки украсяват маса. Не забравяйте свещите.
- Вечерята започва рано. Най-хубавата част от празника е, че семейството се е събрало, всички заедно и споделения трепет от очакването на празника не може да бъде заменен и от най-скъпото меню.
-На трапезата на Бъдни вечер е задължително да поднесем пита. Поверието изисква питата да е домашно приготвена – тъй като представлява символично жертвоприношение.
-В ястията за празничната вечеря се включват основно храни, които набъбват при варенето: жито, боб, леща, ориз, сухи пиперки, ошав, стафиди. Те са символ на зачатието, на бременността и раждането на новия живот.

 Бъднешки късмети:

-Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
-Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
-Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.
-Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро.
-На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
-За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2-3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
-Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
-На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.
 Източници: Internet

Няма коментари:

Публикуване на коментар