Няма да ви занимавам с исторически факти от къде и как е стигнал до наши дни този десерт, но ще ви разкажа за моята, ако мога да я нарека така...авантюра с този десерт.
Беше сумрачен пролетен ден през далечната 2014 г., хаххахахах....няма да е такъв тип разказ, но за първи път опитах от тези коминчета във Варна и си беше любов от първа хапка. Първоначално си мислех, че ми харесват толкова, просто защото от цял ден учене за изпити съм прегладняла. Мозъка ми е забил тотално и просто му харесва притока на обилно количество въглехидрати или просто защото половинката ми ги донесе да се подсладя и подкрепя. Ееее.... така си мислих в началото, докато не се превърна от веднъж месечна традиция, до всяка събота и после... оооо, днес е сряда да го отбележим с коминче!
Беше сумрачен пролетен ден през далечната 2014 г., хаххахахах....няма да е такъв тип разказ, но за първи път опитах от тези коминчета във Варна и си беше любов от първа хапка. Първоначално си мислех, че ми харесват толкова, просто защото от цял ден учене за изпити съм прегладняла. Мозъка ми е забил тотално и просто му харесва притока на обилно количество въглехидрати или просто защото половинката ми ги донесе да се подсладя и подкрепя. Ееее.... така си мислих в началото, докато не се превърна от веднъж месечна традиция, до всяка събота и после... оооо, днес е сряда да го отбележим с коминче!
Така де наложи ми се да прекратя тази авантюра с коминчетата не за нещо друго ами...затвориха ги! Ииии..така няколко години по-късно на една семейна екскурзия в съседна Румъния попаднахме на събор, на който предлагаха точно такива! Не мога да ви опиша как емоциите от 100 стигнаха -100, ами не беше толкова вкусно поне не като това във Варна! Последва заричане, че повече няма да ям от тази вкуснотия и само спомена ще ме крепи!
Да де ама...във Виена сме най-якото време от годината, Коледни базари, греяно винце, Козуначени коминчета, Козуначени коминчета...казах ли Козуначени коминчета! Не знам колко изядох, но се топяха в устата иии знам, че направих клип как ги приготвят! Казх си ще съм нагла, срам не срам ще стоя колкото се наложи ще снимам и тази рецепта рано или късно ще е в блога ми! Еее... незнам дали заради от греяното вино или захарното предозиране клипа го нямаше като се прибрах! Кошмар и ужас! Еее, не му е писано явно да стане иии така забравих за Коминчетата. За беля разбрахме, че във Велико Търново дето се казва: ей го на на една пл*нка разстояние правят такива. След поредица ходения до там стигнах до заключение, че по-скоро ще срещна еднорог отколкото да видя това място отворено. Тааа... вольо не вольо запретнах ръкави ииии...резултата е на лице.
Предупреждавам няма как да се получи лъскавата карамелизирана коричка, като на оригиналните. За тази цел ще ви трябва открит огън или от специализираните за тези коминчета грилове, но дори и така по вкус не им отстъпват грам!
Използвах кутии от прингълс, които увих с алуминиево олио, но може да използвате картонена ролка от кухненска хартия, алуминиево кенче, но не забравяйте да го увиете с алуминиево олио.
При първото им правене след като ги намазах с белтък ги поръсвах със захар, но най добре се получава, ако ги оваляте в захарта. За целта сложете захарта в тавичка и оваляйте коминчето. Получава се по-равномерен слой. Поръските могат да са най-различни захар и канела, с ядки, мед и много други.
Да де ама...във Виена сме най-якото време от годината, Коледни базари, греяно винце, Козуначени коминчета, Козуначени коминчета...казах ли Козуначени коминчета! Не знам колко изядох, но се топяха в устата иии знам, че направих клип как ги приготвят! Казх си ще съм нагла, срам не срам ще стоя колкото се наложи ще снимам и тази рецепта рано или късно ще е в блога ми! Еее... незнам дали заради от греяното вино или захарното предозиране клипа го нямаше като се прибрах! Кошмар и ужас! Еее, не му е писано явно да стане иии така забравих за Коминчетата. За беля разбрахме, че във Велико Търново дето се казва: ей го на на една пл*нка разстояние правят такива. След поредица ходения до там стигнах до заключение, че по-скоро ще срещна еднорог отколкото да видя това място отворено. Тааа... вольо не вольо запретнах ръкави ииии...резултата е на лице.
Предупреждавам няма как да се получи лъскавата карамелизирана коричка, като на оригиналните. За тази цел ще ви трябва открит огън или от специализираните за тези коминчета грилове, но дори и така по вкус не им отстъпват грам!
Използвах кутии от прингълс, които увих с алуминиево олио, но може да използвате картонена ролка от кухненска хартия, алуминиево кенче, но не забравяйте да го увиете с алуминиево олио.
При първото им правене след като ги намазах с белтък ги поръсвах със захар, но най добре се получава, ако ги оваляте в захарта. За целта сложете захарта в тавичка и оваляйте коминчето. Получава се по-равномерен слой. Поръските могат да са най-различни захар и канела, с ядки, мед и много други.
за тестото:
600-650 гр. брашно
200 мл. мляко
14 гр. суха мая
4 яйца
100 гр. захар
100 гр. масло на стайна температура
1 щ. сол
за поръската:
150 гр. фина захар
1 1/2 ч.л. канела
Начин на приготвяне:
Захранваме маята, като първо загряваме млякото до 38 градуса , след което добавяме маята, 1 ч.л. захар и 2 с.л. от брашното и го оставяме на една страна да шупне за около 10 мин. В подходяща купа за месене или директно върху плота пресяваме 500 гр. брашно (започваме само с 500 гр., защото необходимото количество брашно може да варира заради големината на яйцата. Аз използвах размер Л, но домашни яйца, а по магазините размер Л са малко по- малки.), правим кладенче и поръсваме със солта. Разбиваме 2 яйцата и 2 жълтъка ( 2 белтъка отделяме и запазваме за намазване на готовите коминчета) заедно със захарта и ги изливаме в кладенчето, добавяме захранената мая и замесваме меко тесто, като ако е необходимо добавяме още малко количество брашно. След като замесим тестото и то е леко лепкаво, започваме да добавяме маслото ( този процес може да ускорите, ако замесите с миксер), ако е необходимо добавяме и останалото брашно. Месим до получаването на меко и не лепнещо тесто ( на мен ми отне окло 8-10 мин. месене на ръка и използвах цялото количество брашно т.е.650гр.).
Готовото тесто покриваме с кърпа и го оставяме да втасва на топло за 1 час или докато удвои размера си. Приготвяме формичките, върху които ще печем ( кутия от прингълс, алуминиеви кенчета от напитка или др.), като ги увием в алуминиево олио и намажем всяка една с масло или олио.
Тестото разделяме на 4 равни части и от всяка една разточваме правоъгълна кора с дебелина 5 мм. , разрязваме на ивици и с ивиците тесто завиваме формичките като гледаме всеки ред да защипва предходния.
С лек натиск овалваме коминчетата върху плота за да се слепят ивиците. Намазваме с леко разбит белтък и овалваме или поръсваме със смес от захар и канела (за по добър резултат аз леко блендирах захарта с канелата за няколко секунди. Така захарта става малко по фина, но важното е да не се прекали за да не стане пудра захар и се смесва по добре с канелата). Печем в предварително загрята на 180 градуса фурна до златист цвят около 15 мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар