СЛАДКО ОТ БОРОВИНКИ

Да си направиш домашно сладко- БЕЗЦЕННО! Но да си направиш домашно сладко от боровинки, които не си купил от супермаркета, а си набрал сам...Това еее... Е няма такъв КЕФ! За някой може да е смешно, най вече за тези от вас които живеят близо до планината , но аз съм морско чедо и за пръв път правя сладко от боровинки, които сме брали в планината:). Другото голямо изживяване, за което искам да споделя. До сега сме ходили доста по пещери, пътечки, върхове, полянки, горища, горички, чукари, трънки и т.н. ... Но никога не бях ходила на по-дълъг от еднодневен преход в планината. Ееее няма такъв кеф, изживяването е Велико, няма да ми стигнат думите да опиша красотите на Стара планина! Беше си истинско 3 дневно приключение, включващо дълги преходи, 3 уникални хижи, гурме хижарски боб и много нови запознанства. 

Първия ден беше хем най-тежкия, хем най-интересния. Тежък защото ходенето си беше...ле-ле, а и като заваляяяя...Работата стана "късай-Фърляй!"Тръгнахме от Сопот с кратка спирка за почивка в хижа Добрила (и естествено накъде без порция вкусен боб) ииии от там като се  почна тук малинка, там боровинка, я и по едно селфи... абе едно бранеееее, снимане и пак бранееее, нооо сладко ще се прави...Таааа хем почивахме, хем се запасявахме с боровинки ,малинките бяха за свежа закуска, а снимките за кефа. Иии така ден първи приключихме със солидно количество боровинки, силно уморени и мокри от изненадващия дъжд ( нооо в планината е така- в един момент жегааааа се нетрае , а в следващия съжаляваш, че не си си взел юрган, ушанки и чадър). Вечерта нощувахме в хижа Левски. Това беше нещо много ново за мен! Никога не бях спала на нарове с още куп непознати, но планинарите като цяло са готини хора и успях да се върна в детските години на летните лагери. 

Втория ден заредени с нови сили, рано, рано тръгнахме по пътя за рая.  То поляни, то водопади, то кравки и овчици, то ,то... Просто трябва да се види!Този ден  наред бяха ветровете и мъглите, но и те не ни уплашиха! Целта беше ясна да заредим батериите на макс, да изживеем момента и естествено да наберем достатъчно боровинки за сладко. Мислех си , че след тея величествени гледки и идилични моменти на поляните (Ле-леее една зелена шир и само се чуват звънците на овчиците.) няма да има нищо повече, което да ме изуми! ДА ама НЕ! Не случайно написах по горе, че тръгнахме по пътя за рая! Хижа Рай...наистина е райско място! Спираща дъха гледка (хахха не само гледка, но и пътя до там може да ви спре дъха)! Райското пръскало и сгушения в подножието му параклис, готините хора, всичко това ме накара да забравя цялата умора и буквално да изляза в "междучасие" от всичко!
...И така на следващия ден нашето приключение приключи  и третия ден завържихме в Карлово. Предоволни от изживяването, със заредени батерии, уникални кадри  и разбира се достатъчно количество боровинки!  Този тип почивка ми стана любима! АЗ и кулинарната ми душица презадоволени, половинката ми и фотографския му нюх заситени! Изобщоооо...КЕФ!

Необходими продукти:

900 гр. боровинки
100 гр. вода
1 кг. желираща захар "Захира"
1 к.л.лимонтузу


Начин на приготвяне:

Към почистените и измити боровинки прибавяме желиращата захар и разбъркваме внимателно. Добавяме водата и слагаме на котлона на среден огън , като разбъркваме от време на време. След като сладкото заври (започнат да се образуват мехурчета на повърхноста), го оставяме да се вари още 5 мин. (но не повече от 6 мин., защото желатина в захарта няма да стегне),като 1 мин. преди да го свалим от котлона прибавяме лимонтузуто. Готовото сладко още вряло разпределяме в бурканчета, затваряме ги с капачки и обръщаме с дъното нагоре за 5-10 мин. да си "дръпнат" капачките (не ги оставяйте да изстинат с дъното нагоре, защото сладкото ще стегне в горната част на бурканчето).