Translate

събота, 17 ноември 2018 г.

КАЗАН ДИБИ и един слънчев ден във Велико Търново


Едва ли ще изненадам някого с тази рецепта...не е нищо ново за много от вас, но за мен си беше нещо ново. Обожавам разходките в старите части на градовете, атмосферата точно там  е неповторима!  Кафетерии, шекерджийници, ханчета и кръчмета, никога не пропускам да посетя някое от тях. Няма да лъжа имам си по едно любимо местенце във всеки град, защото там винаги предлагат по някоя вкусотия, приготвена по рецепта от едно време. Дали ще е кафе на пясък с бяло сладко в Етъра или под чардака в стария Добрич...ммм ле-ле, тулумбички под тепетата в Пловдив, баклава под плътните асмалъци в Трявна или в случая Казан диби на възхитителната гледка във Велико Търново...винаги е страхотно изживяване,  след дългата разходка по калдаръмените улички да се подсладиш. 

За този десерт не бях и чувала до момента,в който не седнахме в едно от любимите ни ресторантчета във Велико Търново и не стигнах до десертите в менюто. Видях името и тъй като за мен беше нещо напълно непознато, веднага си го поръчах (нали съм си кулинарен "авантюрист") ...Половинката ми попита сервитьора: "Какво е това", а той отговори: "Ами... крем". И аз се настроих за кремче в чашка...е да, ама Не! Че си е кремче, кремче си е! Ама си е далеч по- интересно от едното кремче в чашка☺! ...Е нямаше как, любопитството щеше да ме убие и  като се прибрах се разрових ...сблъсъкът с Google преводача беше възхитителен (това да превеждаш рецепта от турски си е цяло предизвикателство), нооо пък резултата уникален и за да добавя нещо от мен приготвих и едно карамелено сосче за разкош!
Сега малко за самия десерт, не е сложен за приготвяне...но си има  две местенца където нещата могат да се прецакат: 1. при печенето и 2. при навиването на руло... но няма нищо страшно, важното е да не се бърза.Започнете с избора на съд. Ако се притеснявате как ще разберете кога ще се карамелизира крема, използвайте тавичка от йенско стъкло... но в никакъв случай не я слагайте на загрят котлон!,ще се пръсне на секундата. Иначе за по-безстрашните, всяка правоъгълна тава ще свърши идеална работа, аз обаче заложих на тигана с незалепващо покритие и ми се получиха само 2 рулца с нормална форма (ама човек се учи, до като е жив). За печенето на крема има два начина: 1. изливате много тънък слой крем в добре напудрената с пудра захар тава, разпределяте го равномерно и когато се карамелизира добавяте и останалата част от крема. ИЛИ 2. (както аз направих) изливате цялото количество на веднъж, с шпатула разпределяте равномерно и разбърквате внимателно без да докосвате дъното. В един момент се образува светло кафяв слой, който ще видите когато разбърквате от единия край на тавата до другия. Друг важен момент е да местите тавата по огъня за да се опече и карамелизира крема равномерно. За навиването на крема е добре да се снабдите с шпатула за тесто, защото са по твърди от силиконовите . Най-удобни са металните (ако няма откъде да си купите посетете най-близката железария😉 ),  с тях по-лесно се "изстъргва" крема, но ако използвате тава или тиган с незалепващо покритие по-добре да е пластмасова, че освен крема ще изстържете и покритието им. Ами... мисля доста поизписах, дано съм ви била полезна😉 УСПЕХ!


Необходими продукти:

3 ч.ч. мляко
2 с.л. оризово брашно
2 с.л. царевично нишесте
1/2 ч.ч. захар
1 с.л. масло + за намазване
3-4 с.л. пудра захар
1 к.л. канела
за карамеления сос:
4 с.л. захар
1 с.л. масло
5 с.л. прясно мляко



Начин на приготвяне:

На котлона слагаме да заври 2 ч.ч. от млякото и в него разтваряме захарта. В останалата 1 ч.ч. мляко разтваряме оризовото брашно и царевичното нишесте, след което на бавна струйка и при непрекъснато бъркане го изливаме във вече заврялото подсладено мляко. Сгъстяваме леко крема, като го варим на бавен огън при постоянно разбъркване за около 5-6 мин. Отнемаме го от котлона и си приготвяме тиган с незалепващо покритие или тава (аз използвах тиган 22 см. диаметър), който намазваме обилно с масло и го поръсваме плътно с пудра захар, която сме смесили предварително с 1к.л. канела. Наливаме млечния крем в тигана, като дебелината трябва да е не повече от 1,5 см. ( в зависимост от диаметъра на тигана, крема може да стигне и за две дози) и го слагаме на котлона, като внимателно с помощта на шпатула без да докосваме дъното на тигана разбъркваме от единия до другия край и местим тигана, така че да се нагрее равномерно навсякъде. Кремът започва да се сгъстява  и е  готов, когато на дъното пудрата захар се карамелизира (това се вижда когато разбъркваме с шпатулата, на дъното се образува светло кафяв слой).Отнемаме тигана от котлона оставяме го да се охлади напълно и го слагаме в хладилника за 2-3 часа. Охладеният крем завиваме на руло,най-лесно става когато първо с нож разрежем крема на правоъгълници и след това с помощта на шпатула за тесто(добре е да е пластмасова, ако сме използвали тиган или тава с незалепващо покритие), докато изстъргваме всеки един от правоъгълниците крем го завиваме на руло. Приготвяме карамеления сос като карамелизираме 4 с.л. захар и към тях прибавим 1 с.л. масло и 5 с.л. мляко. След като прибавим млякото карамелът започва да бълбука и това е момента, в който го отнемаме от котлона, разбъркваме го хубаво (ако е по-гъст може да добавим още 1 с.л. мляко) и гарнираме рулото крем.


4 коментара:

  1. Много интересен турски десерт.Чувала съм наименованието, но никога не съм го правила.На пръв поглед наистина е обикновен крем, но това навиване на руло при първоначално приготвяне ще е доста трудно.Със сигурност се иска опит.А твоят десерт изглежда наистина съвършен.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Да ти кажа "печенето" му е по- трудния момент, след него навиването е като детска игра ;) А дори и да не успееш да го навиеш, голяма работа пак ще си е вкусен :) Поздрави

      Изтриване
  2. Страхотни снимки и представяне, обичам казан диби.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти:) Преди дори и не подозирах, че съществува...но вече ми е любим:)

      Изтриване