След цял ден обиколки из старите калдъръмени улички на Трявна и Дряново, и похапването на всички онези вкусотии, които "старите" шекерджийници предлагат, нямаше начин да не се вдъхновя и да не пробвам да приготвя и аз някой деликатес.
Страхотно е да седнеш под чардака или дебелия асмалък и да пийнеш следобедното си кафе на пясък, да се подсладиш с лъжичка бяло сладко (рецептата можете да видите тук:) ) и парче баклава. На това аз му казвам: идеална рецепта за мързелив есенен следобед.
Няма начин поне веднъж да не опита човек да направи кисело мляко по старомодния начин, без модерните машинки и тем подобни. Не че ги отричам ама друго си е да определиш сам температурата на млякото(което за мен си беше цяло предизвикателство,но след един термометър паднал в "боя"и проверка с пръстче , което търпи много на горещо, все пак се получи), да го завиеш с одеяло и да тръпнеш в очакване дали се е получило или ще останеш леко разочарован от получило се. Та така де и аз реших да се възползвам от вкусното прясно мляко от близката кравеферма (да си на село е върхът)...ииии да си призная по- вкусно от домашно кисело мляко няма! Става лесно (като изключим вайкането покрай уцелването на температурата ) и си е неизменна част в ежедневното хапване.
Отдавна си мислех да започна да поствам рецепти и да пиша за впечатленията си от всяка страна, която съм посетила... и мисля, че е време! Защото с всеки изминал рейс те стават повече и повече.
Та в този ред на мисли, днес официално слагам начало на ново етикетче: "кулинарен туризъм"! А първата рецепта, която ще Ви споделя е от Индия. Бях в Мундра, но за съжаление не успях да се разходя в тази невероятна страна и да разгледам този град:( Работата преди всичко ....но пък се срещнах с много нови и интересни хора, които за мое щастие ни носеха страхотни индийски десерти. Така и успях да науча тази интересна рецепта, а именно традиционното за тях бърфи, което е много лесно, много вкусно и страшно бързо за приготвяне.
Индийците определено знаят как да овкусяват едно ястие! За мен лично Индия е като меката на подправките. Всяко ястие е като приключение за небцето. Всяка хапка е като експлозия от вкусове. Всяко ястие може да се превърне в шедьовър, ако знаеш какви подправки да използваш, а те повярвайте ми владеят това до съвършенство.
Препоръчвам горещо на всеки, който може да се докосне до тази уникална и древна култура да го направи дори и за ден. Това определено е страна на контрастите и всеки ще успее да открие по нещо интригуващо.
И все пак да не се отплесвам в писане, минавам директо към рецептата :
В един момент таратора омръзва, а гаспачото не е много популярно у нас иии... тази доматена супа се явява доста добра алтернатива в разнообразяването на обедното меню! Аз лично я предпочитам студена, но това си е въпрос на вкус. И една тайна: Аз я приготвям винаги след супата от тиквички и си запазвам малко от зеленчуковия бульон, така доматената супа става още по-вкусна, но и кубче бульон също върши същата работа.
В този и следващият ми пост ще Ви споделя любимите си рецепти за летни крем супи. Първата е с тиквички. Тя е много лека, свежа и идеална за горещите летни дни. Може да се сервира както топла така и студена. А ако имате градина, от която да си наберете необходимите зеленчуци, ммм... гарантирано супата ще стане невероятна!
