Няма да ви занимавам с исторически факти от къде и как е стигнал до наши дни този десерт, но ще ви разкажа за моята, ако мога да я нарека така...авантюра с този десерт.
Беше сумрачен пролетен ден през далечната 2014 г., хаххахахах....няма да е такъв тип разказ, но за първи път опитах от тези коминчета във Варна и си беше любов от първа хапка. Първоначално си мислех, че ми харесват толкова, просто защото от цял ден учене за изпити съм прегладняла. Мозъка ми е забил тотално и просто му харесва притока на обилно количество въглехидрати или просто защото половинката ми ги донесе да се подсладя и подкрепя. Ееее.... така си мислих в началото, докато не се превърна от веднъж месечна традиция, до всяка събота и после... оооо, днес е сряда да го отбележим с коминче!
Беше сумрачен пролетен ден през далечната 2014 г., хаххахахах....няма да е такъв тип разказ, но за първи път опитах от тези коминчета във Варна и си беше любов от първа хапка. Първоначално си мислех, че ми харесват толкова, просто защото от цял ден учене за изпити съм прегладняла. Мозъка ми е забил тотално и просто му харесва притока на обилно количество въглехидрати или просто защото половинката ми ги донесе да се подсладя и подкрепя. Ееее.... така си мислих в началото, докато не се превърна от веднъж месечна традиция, до всяка събота и после... оооо, днес е сряда да го отбележим с коминче!
